- стопко
- Г. сто́пка разг. стопка, стаканчик для вина (шӱ дӧ грамм пурыман але изирак чарка). Ик стопко гыч йӱмеке, Юрий кутыраш тӱҥале. Н. Лекайн. Когда выпили по одной стопке, Юрий начал говорить. Ср. чарка.
Марийско-русский язык (Марла-рушла мутер). 2009.